Зарганът един от най-желаните
Зарганът е хищна риба движешта се най-често в горните слоеве на водата в търсене на храна - малки рибки и ракообразни. Плува на малки стада или поединично. Край нашите брегове се появява през май-юни. Най-многочислен е през есента, когато се събира за доотхранване, преди окончателно да се изтегли на юг. При благоприятно време може да се задържи и да се лови успешно чак до средата - края на декември. Риболовът на зарган е много увлекателен и емоционално зареден.
Какви пособия са необходими?
Използва се лек телескопичен прът с водачи, дълъг 3-4м, чието активно натоварване е 20-40г. Макарата трябва да е малка и бързооборотна, с добре напълнена с влакно шпула, осигуряващо достатъчно далечно замятане.
Диаметърът на основното влакно е 0,18 - 0,22мм, а дължината му - 100 и повече метра.Поводът се подготвя по следния начин. На влакно със сечение 0,14 - 0,18мм, в единия край на което се завързва малко клупче, се монтира едра, продълговата плувка с достатъчно видима отдалеч антена. На 35-45см от свободния край се закрепя цилиндрична или двойноконусообразна тежест с надлъжен отвор, като се фиксира надеждно. В края се привързва сребриста кукичка с дълго стебло номер 8-12.
Някой риболовци монтират подвижна плувка, свързана с влакното на две точки. Тежестта също е подвижна, но и двете са ограничени в движението си с възелчета на разстояние 10-20см. Такъв монтаж има своята желязна логика. Зарганът поема стръвта най-често по време на движение. Когато въдичарят придърпва бавно с навиване на влакното примамка, долните ограничителни възелчета опират в долния водач на плувката и в долния край на тежестта. Щом рибата атакува, тя дърпа влакното в обратна на движението на стръвта посока. Ако плувката и тежестта са фиксирани, клъвналият зарган ще почувства първо тяхната маса и съпротивление, а въдичарят ще разчита единствено на визуалното възприемане на потапянето на плувката. Така нерядко рибата успява да откъсне част или да изплюе стръвта преди засичането. Когато тежестта и плувката са подвижни, риболовецът усеща кълването непосредствено по върха на пръта и засича незабавно, преди рибата да е усетила по-осеаземо съпротивление.
Прикачането на повода към основното влакно се извършва чрез фин тъмноцветен вирбел или с две клупа.Необходимо е повода да е 0,14-0,18,понеже зарганът е една от най-бързите черноморски риби. А и винаги има вероятност стръвта да се атакува от едрите платерина и морски кефал. За стръв при ловене на заргана се използват едри и здрави морски червеи или тънки и дълги лентички от прясно осолена дребна морска риба (трицона, атерина и др.). Примамката се закача така, че по-голямата част от нея да виси от кукичката.Замята се на пределна далечина от бреговите инженерни съоръжения - буни, кейове, мостове. Непосредствено преди падането на тежестта трябва влакното да се притисне леко с показаното към ръба на шпулата, за да се изпъне влакното и да се избегне евентуално заплитане на повода. След цопването на стръвта е препоръчително да се изчакат няколко секунди и след това да започнем бавно обиране на влакното. Рибата често се насочва към звука и това увеличава шансовете за бързо откриване на примамката.Както вече беше заявено, най-често зарганът се движи непосредствено под повърхността.Така че трябва да се следи не само плувката, но и всекикъв признак за движение около нея. Ударът на едрия зарган е достатъчно осезаем както по върха на пръта, така и по плувката, която рязко потъва или потегля встрани. Засича се с рязко, но не силно движение на китката. Закачената риба се съпротивлява мощно, вие се като змия, рязко потегля встрани или към повърхността, изхвърляйки се над водата. С изваждането на улова не бива прекалено да се бързо. Заострено вниманието е нужно и по време на откачането на куката. Лесно опадащите люспи правят рибата изключително хлъзгава и вероятността да я изпуснем, когато уж всичко е приключило, е голямо. Затова е препоръчително първо да парализираме заргана чрез силно натискане на очите с пръстите и тогава да я освободим от въдицата и да го приберем в кошчето или кофичката.
Пилкерите в своята същност имат различни разновидности – утежнени отпред, утежнени отзад, както и такива които са по-тежки в средата. Различното утежнение придава различна игра във водата, но това не е от такова значение при риболовът на зарган поради спецификата на проводката.
Това, което е от значение е размерът на самите примамки. В своята същност риболовът предполага използването на примамки до около 7 грама, които трябва да са съобразени и с теста на въдицата, с която ловите. За масовият Черноморски зарган, са подходящи размерите от 1 до 7 грама.
Leave a Comment