Кефалът е една от възможностите при зимния речен риболов. В студено време поведението му няма нищо общо с това през лятото. Доста по-тромав е, не обича да предприема дълги пътешествия, избягва прекалено бързата вода. Пътеките на зимния кефал водят към по-спокойна вода, към потопени дънери и клони край брега, към залетите крайбрежни шавари,  зад камъни или скални отломъци.В големите реки едва ли ще се застои съвсем близо до брега (освен ако водата не е размътена), там ще го намерим в по-дълбоки вирове със забавено или бавно течение. При реки с по-ограничен дебит кефалът няма голям избор – ще търси дълбочините, дори да са в близост до брега, а много често може и да е в подмолите на крайбрежните дървета и там да престоява. 
Зимният улов на кефал е специфичен. Първо и най-важно е да се намери възможното му зимно укритие. Открием ли къде се спотайва, имаме шансове дори и в  студени дни с отрицателни температури. Понякога, при по-меко време, ще издаде присъствието си с обръщане на повърхността. В студени дни обаче трябва да разчитаме на интуицията или на опита от предишни излети.


Тактиката на зимния риболов

..е в посока умерено хранене и упорито предлагане на примамката в предполагаемото леговище, като същевременно линията е максимално олекотена, за да не буди съмнения в мнителната риба. Впрочем, зимата не променя нрава на кефала в само едно направление – той си остава внимателен и недоверчив към определената храна и рядко ще се случи да атакува безогледно.
Риболовът на плувка сега е без сериозна алтернатива. Мухарката едва ли ще проработи, булдото или другите типично летни методи – също. Възможен вариант е спинингът, но и там шансовете за успех са минимални. Всичко пак, през зимата кефалът е по-скоро вегетарианец, отколкото изявен хищник

На базата на тази констатация се подбират и примамките при зимен риболов. През последните години като че ли белите червеи се утвърдиха сред основните и универсални примамки в улова на кефал. Особено са ефикасни през зимата, когато в реката дребосък няма и червеите безпроблемно преминават през облавяното трасе, без да са нападани от уклеи, пръскачи, дребни мренки и кленчета. Впрочем, при риболов на бели червеи, тактиката на захранване включва и стреляне на малки дози червеи с прашка, което се счита като допълнителен бонус за успех. Още първата уловена риба ще ни покаже, че сме на прав път, повръщайки част от току-що поетата захранка. Ако обаче водата е замътена по една или друга причина, торният (или земен) червей може да има предимство. При пълноводие червеят се оставя да виси леко закачен на куката и се по-търси тиха вода в близост до брега. Да добавя и още една малко използвана, но ефикасна естествена стръв – пилешките вътрешности. Черва, парче пилешки дроб или воденичка са все лакомства, които може да направят чудеса. От тестените примамки, през зимата може да се окажат удачни тестото и кус-кусът. Подава ли се захранка на хлебна основа, много е вероятно тестото да привлече кефала.
Наред с естествените примамки, речният кефал през зимата се лови и на някои изкуствени въведения – разноцветни мъниста, пластмасови топчета, перлички и други подобни “дрънкулки”, влезли на въоръжение през последните години у нас и набиращи все по-голяма популярност.

Редно е да се отбележи, че тази риба има конкретни пристрастия в различните реки или дори в различни участъци от тях. Вероятно това е вследствие на рибарското присъствие и придобитите навици на рибата с предлаганите примамки. Като тенденция може да отбележим – изкуствените примамки са популярни на по-големите ни реки, например Марица, Янтра, Росица. Жълтото топче се превърна в истински хит в зимния улов на кефал по цялото протежение на Янтра през миналата година. На по-малките реки като че ли естествените примамки имат предимство. Бих посочил река Малък Искър, където кефалът се придържа към класиката – бял или торен червей. Подобно е положението и по Лесновска река, и по Златна Панега (в долното течение). Има и реки, на които тази риба показва разностранен интерес, атакувайки и естествената храна, и имитациите.