Каракуда, карас, таранка – няма рибар, който да не е ловил тази емблематична за нашите водоеми риба. Била тъпа, била капризна, лятно време обичала хляб или жито, а на пролет и есен налитала на протеин, тоест червеи. Митовете са много, но е факт, че я има почти навсякъде. Дали обаче я познаваме? Сега ще ви представим дванадесет интересни факта за тази риба. Приятно четене.
1. Има два основни подвида на каракудата – сребриста и златиста. На златистата понякога викат „червена”, толкова наситена е окраската и. Между другото, тъкмо от златистата каракуда японците са създали аквариумната златна рибка и другите и разновидности. Ако сребриста каракуда се кръстоса със златиста, от потомството ще се пръкнат само женски сребристи. Те хвърлят хайвер, който може да бъде оплоден от златисти мъжкари, от шарани или дори от линове. Яко, а? Излюпват се пак сребристи каракуди, затова у нас те са най-разпространени.
2. Каракудата е много капризна риба – днес може да кълве на хляб, но утре да иска торен или бял червей. Ето защо никога не бива да залагате на един вид стръв. Дайте два лева повече, но бъдете подготвени.
3. Хибридът от сребриста и златиста каракуда е изключително устойчив вид. От златистия си родител е взел издръжливостта към ниско съдържание на кислород във водата, а генът на сребристия му помага да понася студена вода. През есента златистата каракуда става ленива и се заравя в тинята, но сребристата продължава да търси активно храна.
4. Каракудата има отлично обоняние. Внимавайте със захранката, тази риба долавя милионни части от дадено вещество. Иначе казано, ако преди да тръгнете за риба, сте пипали нещо по колата или сте се напарфюмирали, не се чудете, ако не ви кълве.
5. Ако не кълве, може да разровите тинята по дъното с прът. Ще се вдигне кален облак, но в него ще има вкусни хапки. Те ще съберат дребосък, а по него току виж се свъртели и по-едри екземпляри, любопитни да видят какво прави там детската градина.
6. Каракудата не обича бистра вода. Е как тогава се ориентира каква е храната? Ихтиолозите обясняват, че основното сетиво е страничната линия. Всички риби имат такава и с нея долавят различни трептения или дори електрически импулси, предизвиквани от плячката им.
7. Каракудата е наркоман! Тя харесва необикновени аромати, които на пръв поглед, пардон, мирис, нямат нищо общо с обичайното и меню. В Русия например слагат в захранката чесън, валериан, олио, че и керосин.
8. Каракудата кълве различно. Може да потопи плувката, да я надигне и да направи така, че да легне, че и да я поведе встрани с леки потрепвания, без да я натиска. Случва се и да ви изпили нервите, като се бъзика десетина минути, а след това си хване пътя и тръгне по свои си работи.
9. Каракудата е изключително чувствителна към утежненията по линията. Ако усети, че съпротивлението на оловото е прекалено голямо, плюе си на опашката и бяга. Затова, ловете с фини линии и равномерно разпределени сачми.
10. Едрата и стара каракуда се пази и от мрежи. Ако види мрежата, ляга по дъното, а после напуска мястото.
11. И накрая – каракудата е най-непредсказуемата шаранова риба. Нито един рибар не може да е сигурен как ще се държи тази риба. Времето може да е страхотно, условията да са идеални, но проклетницата току виж не ще да кълве.
Наслука!
Leave a Comment